Самостоятелни хотелски стаи - гр. Кърджали, бул. "България" 95, за контакти - 08882044441

дяволски-мост

Дяволският мост (Шейтан кьoпрю) се намира близо до град Ардино в живописен тесен пролом на средното течение на река Арда. Построен е през 15 век върху останки от римски мост по древен път, свързващ Беломорието с Горнотракийската низина през прохода Маказа. Мостът е пешеходен, дълъг 56 метра, широк – 3,5 м, трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за отчитане на водата. Височина на централния свод – 11,50 м. По ръба на пътното платно е запазен каменен парапет с височина 12 см. Върху един от ключовите камъни на централния свод е открит гравиран малък хексагон, наричан "Печатът на Соломон". Мостът е вкопан в здрави андезити, оформени като стъпала. Ниската част на пролома се стеснява до няколко метра. Над това стеснение високите води на Арда са образували по-стара и по-широка (до 1 км) проломна долина, която е издълбана в еруптивни скали между върховете Гюнекая (439 м.) и Хисартепе (380 м.).

хладилника

Природният феномен Хладилника се намира северно от гр. Ардино, до устието на река Давидковска, при вливането и в река Арда. Представлява карстова пещерна форма в землището на с. Любеново. Наименованието й произхожда от изключително ниските температури и в най-горещите летни месеци, когато от недрата и лъха студен въздух. Може да се използва за естествен хладилник.В района на Хладилника е построена малка уютна хижа с 12 места, собственост на Държавното лесничейство.До природен феномен Хладилника може да се достигне с лек автомобил.

каменна-сватба

Намира се до с. Зимзелен, на около 3км. източно от Кърджали. Представлява скални образувания, наподобяващи хора, коне, птици, стълбове, изваяни сред еоценски вулканични туфи, от слънцето и вятъра в продължение на милиони години. Присъствието на различни метални окиси в скалите им придава разнообразни багри в розово, червено, кафяво. Легендата гласи, че това е сватбено шествие, вкаменено от природата, която се възмутила от греховните помисли на свекъра към невестата. Формирането на тази природна композиция е започнало преди 40 млн. години, когато Източните Родопи са били дъно на топло, плитко море, разтърсвано от непрекъсната вулканична дейност. От утаената вулканична пепел и скални късове са се образували красиви скали - риолитови туфи. След оттеглянето на морето, в следствие на вертикални движения на земната кора те са издигнали и били изложени на действията на природата. Така се оформил този чуден природен феномен, който е обявен за защитен обект през 1974 г.

каменни-гъби

Природният феномен Каменните гъби (известен още като Скални гъби) е разположен на около 1 км северно от село Бели пласт, до самия път между Хасково и Кърджали. Местните го наричат Мантаркая. Скалните образувания с формата на гъби са изваяни в риолитови вулкански туфи. Розовият цвят се дължи на минерала клоиноптилолит, а сините и черните петна са от манганови конкреции. Зеленикава багра идва от минерала селадонит. Самите скали са високи до 2,5-3 метра. Местността с площ 3 хектара, в която се намират скалните формации, е обявена е за природна забележителност на 13 май 1974 г. по силата на заповед №РД-552 на Министерство на околната среда и горите. В защитената местност могат да се наблюдават интересни видове птици: орел змияр, египетски лешояд, червенокръста лястовица, испанско и обикновено каменарче.

дамбълъ

За мюсюлманите от Източните Родопи Хъдърлез е началото на лятото. Това е празникът на двамата светци Хъдър и Иляз, които се движат в две противоположни посоки, за да помагат на хората. Те са невидими и не са нито на земята, нито на небето. Понякога се появяват като несретници, търсещи помощ. Ако не я получат, хората нямат сполука в работата си. Само веднъж годишно между 1 и 5 май и то в петъчен ден те се срещат и споделят как са помогнали на мюсюлманите. Мигът на тяхната среща не е известен и затова на Хъдърлез не се работи. Този ден е определящ за благополучието. Изпълнен е с обредни действия. Всички стават рано, за да са работливи през лятото, мият се с роса от ливадите за здраве. Закичват се с клончета от дрян, люлеят се за дълголетие. Със зелени клончета закичват къщите и оборите. Вярват, че този ритуал предпазва от злини. Провират под корена на орехово дърво малки деца, страдащи от кашлица.

бели-брези

Това е едно от най-живописните места на кърджалийски регион и в целите Родопи. Намира се на 30 километра от Кърджали и на 6 от Ардино. Мястото е изключително удобно за почивка и възстановяване и е с най-голямо регионално и местно значение за развитието на туризма и отдиха в района.Това е единствената естествено брезова гора в Родопите. Такива са рядкост и в цялата страна. Цялата площ е 3 680 декара. Преобладават брезите, но има бук, бял и черен бор, смърч и други.Тук се намира туристическият комплекс „Белите брези” разполагащ с 12 ведомствени станции, с общ капацитет 250 легла. Въздухът в комплекса спомага за лечението на белодробни и алергични заболявания.До резервата може да се достигне с кола или автобус или пешком. Може да се използва за отправна точка за туризъм към централните части на планината.

язовирна-стена

Язовир „Кърджали“ е един от трите големи язовира, заедно с язовир „Студен кладенец“ и „Ивайловград“, които акумулират водите на река Арда и нейните притоци. Язовирът се намира на северозапад от град Кърджали, стената му е на около 3 км. от града. Строителството на стената протича в периода 1957-1963 година. Тя е бетонна дъгово-гравитачна, извисява на 103,5 метра над земята, а общият завирен обем на водохранилището е 497,2 млн. куб. метра. По големина е на второ място, а по форма, конструкция и изпълнение е единствената на Балкански полуостров. Тя е и една от малкото язовирни стени в света, които се извисяват над самия град. От самата стена се открива прекрасен панорамен изглед към част от язовира и към града.

кораба емона

Корабът “Емона” е спуснат във вода за речно плаване в яз.Кърджали през 1979 година. Той е построен през 1945 година. Името на кораба произлиза от Емон. Това е името на Стара планина в древността. Корабът “Емона” първоначално е пътувал по море по маршрута Бургас-Несебър-Мичурин. Идеята за обновяване на речния флот в яз.Кърджали принадлежи почетния гражданин на Кърджали и околосветски пътешественик Капитан Георги Георгиев. Корабът е превозен от Черно море (по суша с влекач) до един от най-големите язовири на Балканския полуостров и Европа – за да се превърне в една от най-забележителните туристически атракции в Източните Родопи и България.